със споменаване на хипертония (състояния, посочени в I10 и I15.-)

съдова деменция (F01.-)

травматичен вътречерепен кръвоизлив (S06.-)

преходни мозъчни исхемични атаки и свързани с тях синдроми (G45.-)

I60 Субарахноиден кръвоизлив

Включва: разрушена церебрална аневризма

Изключва: последствия от субарахноидален кръвоизлив (I69.0)

I60.0 Субарахноиден кръвоизлив от каротиден синус и бифуркация

I60.1 Субарахноиден кръвоизлив от средна мозъчна артерия

I60.2 Субарахноиден кръвоизлив от предната комуникационна артерия

I60.3 Субарахноидален кръвоизлив от задна комуникационна артерия

I60.4 Субарахноиден кръвоизлив от базиларна артерия

I60.5 Субарахноиден кръвоизлив от гръбначна артерия

I60.6 Субарахноиден кръвоизлив от други вътречерепни артерии

I60.7 Субарахноиден кръвоизлив от вътречерепна артерия, неуточнен

I60.8 Други субарахноидни кръвоизливи

I60.9 Субарахноиден кръвоизлив, неуточнен

I61 Интрацеребрален кръвоизлив

Изключва: последствия от мозъчен кръвоизлив (I69.1)

I61.0 Интрацеребрален кръвоизлив в подкорковото полукълбо

I61.1 Интрацеребрален кръвоизлив, кортикално полукълбо

I61.2 Интрацеребрален кръвоизлив, неопределен

I61.3 Интрацеребрален кръвоизлив в мозъчния ствол

I61.4 Интрацеребрален кръвоизлив в малкия мозък

I61.5 Интрацеребрален кръвоизлив, интравентрикуларен

I61.6 Интрацеребрален кръвоизлив с множествена локализация

I61.8 Други интрацеребрални кръвоизливи

I61.9 Интрацеребрален кръвоизлив, неуточнен

I62 Други нетравматични вътречерепни кръвоизливи

Изключва: последствия от вътречерепно кръвоизлив (I69.2)

I62.0 Субдурален кръвоизлив (остър) (нетравматичен)

I62.1 Нетравматичен екстрадурален кръвоизлив

I62.9 Интракраниален кръвоизлив (нетравматичен), неопределен

I63 Церебрален инфаркт

Включва: оклузия и стеноза на церебрални и предребрални артерии, причиняващи мозъчен инфаркт

Изключва: усложнения след мозъчен инфаркт (I69.3)

I63.0 Церебрален инфаркт, дължащ се на тромбоза на предребрални артерии

I63.1 Церебрален инфаркт поради емболия на предребрални артерии

I63.2 Церебрален инфаркт поради неуточнено блокиране или стеноза на предребрални артерии

I63.3 Церебрален инфаркт поради тромбоза на мозъчните артерии

I63.4 Церебрален инфаркт поради емболия на церебрална артерия

I63.5 Церебрален инфаркт поради неуточнено запушване или стеноза на мозъчните артерии

I63.6 Церебрален инфаркт поради церебрална венозна тромбоза, непиогенен

I63.8 Друг мозъчен инфаркт

I63.9 Церебрален инфаркт, неопределен

I64 Инсулт, не е определен като кръвоизлив или инфаркт

Изключва: последствия от удар (I69.4)

I65 Блокада и стеноза на предребрални артерии, които не водят до мозъчен инфаркт

Изключва: състояния, причиняващи мозъчен инфаркт (I63.-)

I65.0 Блокиране и стеноза на гръбначна артерия

I65.1 Блокада и стеноза на базиларната артерия

I65.2 Блокада и стеноза на каротидната артерия

I65.3 Блокада и стеноза на множество и двустранни предребрални артерии

I65.8 Блокада и стеноза на други предребрални артерии

I65.9 Блокада и стеноза на неуточнена предребрабрална артерия

I66 Блокада и стеноза на мозъчните артерии, които не водят до мозъчен инфаркт

обструкция (пълна) (частична), стесняване, тромбоза, емболия: средни, предни и задни церебрални артерии и мозъчни артерии, които не причиняват мозъчен инфаркт

Изключва: състояния, причиняващи мозъчен инфаркт (I63.-)

I66.0 Блокада и стеноза на средната церебрална артерия

I66.1 Блокада и стеноза на предната церебрална артерия

I66.2 Задна оклузия и стеноза на церебралната артерия

I66.3 Блокиране и стеноза на мозъчните артерии

I66.4 Блокада и стеноза на множество и двустранни мозъчни артерии

I66.8 Блокада и стеноза на други мозъчни артерии

I66.9 Блокада и стеноза на мозъчната артерия, неуточнена

I67 Други мозъчно-съдови заболявания

Изключва: последици от изброените условия (I69.8)

I67.0 Дисекция на мозъчните артерии без разкъсване

Изключва: разкъсване на мозъчните артерии (I60.7)

I67.1 Церебрална аневризма без разкъсване

вродена церебрална аневризма без разкъсване (Q28.3)

разрушена церебрална аневризма (I60.9)

I67.2 Церебрална атеросклероза

I67.3 Прогресивна съдова левкоенцефалопатия

Изключва1: подкорова съдова деменция (F01.2)

I67.4 Хипертонична енцефалопатия

I67.5 Моямоя болест

I67.6 Негнойна тромбоза на вътречерепната венозна система

Изключва: състояния, причиняващи мозъчен инфаркт (I63.6)

I67.7 Церебрален артерит, неупоменат другаде-

I67.8 Други определени мозъчни съдови нарушения

I67.9 Цереброваскуларно заболяване, неуточнено

I68 * Нарушения на мозъчните съдове при заболявания, класифицирани другаде

I68.0 * Церебрална амилоидна ангиопатия (E85.- +)

I68.1 * Церебрален артерит при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

I68.2 * Церебрален артерит при други заболявания, класифицирани другаде

I68.8 * Други мозъчно-съдови заболявания при заболявания, класифицирани другаде

I69 Последствия от мозъчно-съдови заболявания

Забележка: понятието "последици" включва условия, определени като такива, като остатъчни явления или като условия, които съществуват в продължение на година или повече от момента на възникване на причинно-следственото състояние.

I69.0 Продължения на субарахноиден кръвоизлив

I69.1 Продължения на вътречерепно кръвоизлив

I69.2 Последствия от други нетравматични вътречерепни кръвоизливи

I69.3 Продължения на мозъчен инфаркт

I69.4 Продължения на инсулт, неуточнени като кръвоизлив или мозъчен инфаркт

I69.8 Продължения на други и неуточнени мозъчно-съдови заболявания

Цереброваскуларни заболявания
(I60-i69)

I60 Субарахноиден кръвоизлив

I60.0 Субарахноиден кръвоизлив от каротиден сифон и бифуркация

I60.1 Субарахноиден кръвоизлив от средна мозъчна артерия

I60.2 Субарахноиден кръвоизлив от предната комуникационна артерия

I60.3 Субарахноиден кръвоизлив от задна комуникационна артерия

I60.4 Субарахноиден кръвоизлив от базиларна артерия

I60.5 Субарахноиден кръвоизлив от гръбначна артерия

I60.6 Субарахноиден кръвоизлив от други вътречерепни артерии

I60.7 Субарахноиден кръвоизлив от вътречерепна артерия, неуточнен

Рупирана (вродена) аневризма на зрънце NOS

Субарахноиден кръвоизлив от: церебрален общуването

артерия NOS

I60.8 Други субарахноидни кръвоизливи

I60.9 Субарахноиден кръвоизлив, неопределен

I61 Интрацеребрален кръвоизлив

I61.0 Интрацеребрален кръвоизлив в полукълбо, подкорен

I61.1 Интрацеребрален кръвоизлив в полукълбо, кортикален

I61.2 Интрацеребрален кръвоизлив в полукълбо, неопределен

I61.3 Интрацеребрален кръвоизлив в мозъчния ствол

I61.4 Интрацеребрален кръвоизлив в малкия мозък

I61.5 Интрацеребрален кръвоизлив, интравентрикуларен

I61.6 Интрацеребрален кръвоизлив, множествен локализиран

I61.8 Други интрацеребрални кръвоизливи

I61.9 Интрацеребрален кръвоизлив, неопределен

I62 Други нетравматични вътречерепни кръвоизливи

I62.0 Субдурален кръвоизлив (остър) (нетравматичен)

I62.1 Нетравматичен екстрадурален кръвоизлив

I62.9 Интракраниален кръвоизлив (нетравматичен), неопределен

I63 Церебрален инфаркт

I63.0 Церебрален инфаркт, дължащ се на тромбоза на предребрални артерии

I63.1 Церебрален инфаркт поради емболия на предребрални артерии

I63.2 Церебрален инфаркт поради неуточнена оклузия или стеноза на предребрални артерии

I63.3 Церебрален инфаркт поради тромбоза на мозъчните артерии

I63.4 Церебрален инфаркт поради емболия на мозъчните артерии

I63.5 Церебрален инфаркт поради неуточнена оклузия или стеноза на мозъчните артерии

I63.6 Церебрален инфаркт поради церебрална венозна тромбоза, непиогенен

I63.8 Друг мозъчен инфаркт

I63.9 Церебрален инфаркт, неопределен

I64 Инсулт, не е посочен като кръвоизлив или инфаркт

I65 Оклузия и стеноза на предребрални артерии, които не водят до мозъчен инфаркт

Вкл.:

емболия стесняване запушване (пълно) (частично) тромбоза

на базиларни, каротидни или гръбначни артерии, които не водят до мозъчен инфаркт

Изключително: при причиняване на мозъчен инфаркт (I63.-)

I65.0 Оклузия и стеноза на гръбначна артерия

I65.1 Оклузия и стеноза на базиларната артерия

I65.2 Оклузия и стеноза на каротидната артерия

I65.3 Оклузия и стеноза на множество и двустранни предребрални артерии

I65.8 Оклузия и стеноза на други предребрални артерии

I65.9 Оклузия и стеноза на неуточнена предребрабрална артерия

I66 Оклузия и стеноза на мозъчните артерии, които не водят до мозъчен инфаркт

Вкл.:

емболия стесняване запушване (пълно) (частично) тромбоза

на средни, предни и задни церебрални артерии и мозъчни артерии, които не водят до мозъчен инфаркт

Изключително: при причиняване на мозъчен инфаркт (I63.-)

I66.0 Оклузия и стеноза на средната церебрална артерия

I66.1 Оклузия и стеноза на предната церебрална артерия

I66.2 Оклузия и стеноза на задната церебрална артерия

I66.3 Оклузия и стеноза на мозъчните артерии

I66.4 Оклузия и стеноза на множество и двустранни мозъчни артерии

I66.8 Оклузия и стеноза на други мозъчни артерии

I66.9 Оклузия и стеноза на неуточнена церебрална артерия

I67 Други мозъчно-съдови заболявания

I67.0 Дисекция на церебрални артерии, неразрушена

I67.1 Церебрална аневризма, неруктурирана

• аневризма NOS
• артериовенозна фистула, придобити

Изключително: вродена церебрална аневризма, неруктурирана (Q28.-) руптура на церебрална аневризма (I60.-)

I67.2 Церебрална атеросклероза

I67.3 Прогресивна съдова левкоенцефалопатия

I67.4 Хипертонична енцефалопатия

I67.5 Моямоя болест

I67.6 Непиогенна тромбоза на вътречерепната венозна система

• мозъчна вена
• интракраниален венозен синус

С изключение на: при предизвикване на инфаркт (I63.6)

I67.7 Церебрален артерит, неупоменат другаде

I67.8 Други определени мозъчно-съдови заболявания

I67.9 Цереброваскуларно заболяване, неуточнено

I68 * Цереброваскуларни нарушения при заболявания, класифицирани другаде

I68.0 * Церебрална амилоидна ангиопатия (E85.- †)

I68.1 * Церебрален артерит при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

• листен (A32.8 †)
• сифилитичен (A52.0 †)
• туберкулозен (A18.8 †)

I68.2 * Церебрален артерит при други заболявания, класифицирани другаде

I68.8 * Други мозъчно-съдови заболявания при заболявания, класифицирани другаде

I69 Продължения на мозъчно-съдовата болест

Да не се използва при хронично мозъчно-съдово заболяване. Кодирайте ги към I60-I67.

I69.0 Продължения на субарахноиден кръвоизлив

I69.1 Продължения на интрацеребрален кръвоизлив

I69.2 Последствия от други нетравматични вътречерепни кръвоизливи

I69.3 Продължения на мозъчен инфаркт

I69.4 Последствия от инсулт, които не са посочени като кръвоизлив или инфаркт

I69.8 Продължения на други и неуточнени мозъчно-съдови заболявания

Добави коментар Отказ на отговора

Списък на класовете

вирус на човешкия имунодефицитен вирус ХИВ (B20 - B24)
вродени аномалии (малформации), деформации и хромозомни аномалии (Q00 - Q99)
новообразувания (C00 - D48)
усложнения на бременността, раждането и пуберпериума (O00 - O99)
някои състояния, възникващи в перинаталния период (P00 - P96)
симптоми, признаци и отклонения, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде (R00 - R99)
травма, отравяне и някои други последствия от външни причини (S00 - T98)
ендокринни заболявания, хранителни разстройства и метаболитни нарушения (E00 - E90).

Изключено:
заболявания на ендокринната система, хранителни разстройства и метаболитни нарушения (E00-E90)
вродени малформации, деформации и хромозомни отклонения (Q00-Q99)
някои инфекциозни и паразитни заболявания (A00-B99)
новообразувания (C00-D48)
усложнения на бременността, раждането и пуберпериума (O00-O99)
някои състояния, възникващи в перинаталния период (P00-P96)
симптоми, признаци и отклонения, открити при клинични и лабораторни тестове, некласифицирани другаде (R00-R99)
системни нарушения на съединителната тъкан (M30-M36)
травма, отравяне и някои други последствия от външни причини (S00-T98)
преходни мозъчни исхемични атаки и свързани с тях синдроми (G45.-)

Тази глава съдържа следните блокове:
I00-I02 Остра ревматична треска
I05-I09 Хронични ревматични сърдечни заболявания
I10-I15 Хипертонични заболявания
I20-I25 Исхемични сърдечни заболявания
I26-I28 Белодробна сърдечна болест и заболявания на белодробното кръвообращение
I30-I52 Други форми на сърдечни заболявания
I60-I69 Цереброваскуларни заболявания
I70-I79 Заболявания на артерии, артериоли и капиляри
I80-I89 Заболявания на вени, лимфни съдове и лимфни възли, неупоменати другаде
I95-I99 Други и неуточнени нарушения на кръвоносната система

Преходни нарушения на мозъчното кръвообращение

Какво е преходен мозъчносъдов инцидент -

Най-важният критерий за преходни нарушения на церебралната циркулация (TIA) е пълната обратимост на фокалните или дифузни неврологични симптоми в рамките на 24 часа. Разграничават се следните форми на ПИТ: преходни исхемични атаки (TIA) и хипертонични кризи.

Какво провокира преходни нарушения на мозъчното кръвообращение:

Нарушенията на кръвния поток при TIA обикновено са краткосрочни и не са придружени от изразени деструктивни промени в мозъчната тъкан, обаче, както се вижда от данните от КТ и ЯМР, в някои случаи след TIA в мозъка се образуват малки кисти. Обратимият характер на клиничната картина се обяснява не само с малкия размер на исхемичния фокус и достатъчните компенсаторни възможности на мозъка, но и с честото му развитие в "тъпите" области на мозъка. Появата на повтарящи се TIA може да бъде придружена от значителни дифузни атрофични промени в мозъчната тъкан. Трябва да се има предвид, че многократните TIA, особено тези, които се развиват в системата на каротидната артерия, често могат да бъдат предвестник на тежък исхемичен инсулт..

Патогенеза (какво се случва?) По време на преходни нарушения на мозъчното кръвообращение:

TIA се развива при различни заболявания, придружени от нарушена проходимост на мозъчните съдове или основните артерии на главата. Това най-често се наблюдава при атеросклероза, артериална хипертония, захарен диабет или комбинация от двете. Сравнително по-редки етиологични фактори са васкулит (инфекциозни и инфекциозно-алергични), системни съдови заболявания (тромбоангитит облитерани, артерит при колагеноза, периартерит нодоза, грануломатозен артерит). Определено значение имат вродените аномалии в структурата на съдовото легло: коарктация на аортата, хипо- или аплазия на мозъчните артерии, патологично извиване на съдовете. В някои случаи има екстравазална компресия на гръбначните артерии чрез патологично променени шийни прешлени. Емболичната природа на TIA е възможна предимно като следствие от артерио-артериална или кардиогенна емболия при пациенти с вродени или придобити сърдечни дефекти, постинфарктна аневризма на лявата камера, особено в комбинация със сърдечни аритмии и нарушения на проводимостта (по-специално със синдром на Morgagni-Adams-Stokes ). В някои случаи ТИА се развиват на фона на резки колебания в кръвното налягане в резултат на нарушаване на авторегулацията на мозъчната циркулация.

Симптоми на преходни мозъчно-съдови инциденти:

При TIA в системата на вътрешната каротидна артерия фокалните неврологични симптоми излизат на преден план, естеството на които се определя от вазотопните особености на патологичния процес. От страната, противоположна на фокуса на исхемията, има зони на хипестезия, парестезии, като правило, ограничени, улавящи локални участъци от кожата на лицето, крайници. По-рядко се среща хемихипестезия. Възможно е да се развие централна пареза, често ограничена, локализирана в един крайник или улавяне само на отделна мускулна група (ръка, крак, пръсти). Намалението на мускулната сила обикновено е умерено, с анизорефлексия, патологични рефлекси.

При TIA може да се появят преходни афатни нарушения в комбинация със сензорни и двигателни нарушения в дясната половина на тялото в басейна на лявата средна церебрална артерия. Някои пациенти развиват пристъпи на частична или вторична генерализирана епилепсия. Увреждането на проксималната част на вътрешната каротидна артерия може да бъде придружено от развитието на оптико-пирамидален синдром под формата на монокулярна слепота отстрани на запушването на съда (поради исхемия на ретината) в комбинация с контралатерална централна пареза на крайниците.

TIAs в вертебробазиларната система се характеризира с развитието на световъртеж, усещане за шум в ушите и вегетативно-съдови смущения под формата на гадене, повръщане, хълцане, бледа кожа и дифузна хиперхидроза. Тези явления са придружени от нарушена статичност, координация и появата на спонтанен хоризонтален нистагъм. Често се появяват главоболие, обикновено в тилната област, утежнено от промяна в позицията на главата. Характеризира се с зрителни смущения под формата на фотопсии, метаморфози, дефекти на зрителното поле (положителни и отрицателни скотоми), усещания за „воал“ пред очите. Възможни са нарушения на окуломоторната инервация с появата на диплопия. Преходните разстройства на булбарния отдел на багажника (дисфония, дисфагия, дизартрия) се срещат сравнително по-рядко. Рядко се наблюдава и развитие на редуващи се синдроми..

В случай на обратимо компресиране на гръбначните артерии при патология на шийния отдел на гръбначния стълб (остеохондроза), пристъпите на тежка мускулна хипотония и неподвижност се развиват без загуба на съзнание, провокирани от завъртане или хвърляне на главата назад (падащи атаки). Появата на такива пароксизми, възникващи със загуба на съзнание, се нарича синдром на Унтерхарнсайд.

Хипертоничните кризи се появяват с рязко покачване на кръвното налягане, те могат да бъдат придружени от нарушение на пропускливостта на съдовата стена, дифузен оток на менингите и повишаване на вътречерепното налягане. Клиничната картина се характеризира с силно главоболие, виене на свят и тежки автономни разстройства - гадене с повтарящо се повръщане, хиперхидроза, хиперемия на кожата, тахикардия, задух, треска, подобна на втрисане. Често емоционалните смущения се проявяват под формата на тревожност, безпокойство или обратно - летаргия, сънливост. Възможна е краткосрочна загуба на съзнание. В тежки случаи се откриват менингеални симптоми. Някои хора развиват генерализирани епилептични припадъци.

Диагностика на преходни нарушения на мозъчното кръвообращение:

Диагнозата при TIA, особено повторена, е необходимо да се изключат стенозиращи лезии на екстра- или вътречерепни артерии. какво се използва за ултразвуково изображение, MR-ангиография, ако е показано, контрастна ангиография. Извършва се изследване на микроциркулацията (агрегация на тромбоцити и еритроцити, вискозитет на кръвта), оценка на състоянието на коагулационната и антикоагулационната системи на кръвта. За да се изключи хеморагичният характер на процеса, се използват КТ и ЯМР. При хипертонични кризи е необходимо да се изключи вторичният характер на хипертонията (вазоренална, причинена от феохромоцитом на надбъбречната жлеза и др.), Както и при наличие на менингиален синдром, да се изключи субарахноидният кръвоизлив. Необходимо е също така своевременно да се диагностицира увреждане на други органи, причинено от повишено кръвно налягане (хипертонична ретинопатия, стенокардия).

Лечение на преходни нарушения на мозъчното кръвообращение:

Наличието на PNMK може да бъде важен рисков фактор за развитието на последващ инсулт. В тази връзка пациентите изискват систематично наблюдение на невролог, ако е необходимо, лекари от сродни специалности (кардиолог, ендокринолог, офталмолог). С увеличаване на честотата на епизодите на PNMK, увеличаване на клиничните прояви на CMSN, може да се наложи преместването на работа в улеснени условия, както и създаването на група с увреждания.

ACVA (остър мозъчносъдов инцидент): първи признаци, описание на симптомите, първа помощ, лечение и прогноза

Остър мозъчносъдов инцидент (ACVI) е инсулт с фокусно увреждане на мозъка и постоянни промени в неврологичните функции.

Главна информация

Инсултът е остра съдова катастрофа в резултат на съдови заболявания или аномалии на съдовете на мозъка. В Русия честотата достига 3 случая на 1000 души население. Инсултите представляват 23,5% от общата смъртност на населението на Русия и почти 40% от смъртността от заболявания на кръвоносната система.

До 80% от пациентите с инсулт имат трайни неврологични нарушения, които причиняват увреждане. Около една четвърт от тези случаи са дълбоки увреждания със загуба на самообслужване. В тази връзка, навременното предоставяне на адекватна спешна медицинска помощ при инсулт и пълна рехабилитация са сред най-важните задачи на системата на здравеопазването, клиничната неврология и неврохирургията..

Има 2 основни типа инсулт: исхемичен и хеморагичен. Те имат коренно различен механизъм на развитие и изискват коренно различни подходи към лечението. Исхемичните и хеморагичните инсулти представляват съответно 80% и 20% от общата популация на инсултите. Исхемичният инсулт (мозъчен инфаркт) се причинява от нарушена проходимост на мозъчните артерии, което води до продължителна исхемия и необратими промени в мозъчната тъкан в областта на кръвоснабдяването на засегнатата артерия. Хеморагичният инсулт се причинява от патологично (атравматично) разкъсване на мозъчен съд с кръвоизлив в церебралната тъкан. Исхемичният инсулт се наблюдава по-често при лица над 55-60 години, а хеморагичният инсулт е типичен за по-млада категория от населението (по-често 45-55 години).

Причини и рискови фактори

Основните етиологични причини за развитието на исхемични инсулти са атеросклерозата на мозъчните съдове и хипертонията. По-вероятно е да възникнат хеморагични инсулти поради аневризми, диабет и хипертония. Неправилното хранене, дислипидемия, никотинова зависимост, алкохолизъм, остър стрес, слабост и прием на орални контрацептиви допринасят за развитието на двата вида инсулт. В същото време недохранването, дислипидемията, артериалната хипертония и слабостта нямат различия между половете. Затлъстяването е рисков фактор, който се среща предимно при жените, а алкохолизмът при мъжете. Рискът от развитие на инсулт се увеличава при тези лица, чиито роднини са претърпели съдов инцидент в миналото.

Исхемичният инсулт се развива поради нарушение на преминаването на кръв през един от кръвоносните съдове, доставящи мозъка. Освен това говорим не само за вътречерепни, но и за екстракраниални съдове. Например оклузията на каротидната артерия е отговорна за около 30% от случаите на исхемичен инсулт. Причината за рязко влошаване на церебралното кръвоснабдяване може да бъде съдов спазъм или тромбоемболия. Образуването на тромбоемболи се проявява при сърдечна патология: след инфаркт на миокарда, с предсърдно мъждене, клапни сърдечни дефекти (например, при ревматизъм). Тромбите, образувани в сърдечната кухина с притока на кръв, се придвижват към мозъчните съдове, причинявайки тяхното запушване. Емболията може да бъде част от атеросклеротична плака, която се отдели от съдовата стена, което, попадайки в по-малък мозъчен съд, води до пълното му запушване.

Появата на хеморагичен инсулт се свързва главно с дифузна или изолирана церебрална съдова патология, в резултат на което съдовата стена губи своята еластичност и става по-тънка. Такива съдови заболявания са: атеросклероза на мозъчните съдове, системен васкулит и колагеноза (грануломатоза на Вегенер, SLE, периартерит нодоза, хеморагичен васкулит), съдова амилоидоза, ангиит при кокаинова зависимост и други видове наркомании.

Кръвоизливът може да се дължи на аномалия в развитието с наличието на артериовенозна малформация на мозъка. Промяната в областта на съдовата стена със загуба на еластичност често води до образуването на аневризма - издуване на стената на артерията. В областта на аневризмата стената на съда е много изтъняла и лесно се разкъсва. Разкъсването се насърчава от повишаването на кръвното налягане. В редки случаи хеморагичният инсулт е свързан с нарушение на кървенето при хематологични заболявания (хемофилия, тромбоцитопения) или неадекватна терапия с антикоагуланти и фибринолитици.

Основните рискови фактори за инсулт

Некоригирани фактори: фактори, които не зависят от човека

• възраст
• Инсулт или инфаркт на миокарда при кръвни роднини
• Пол (мъжете са повече от жените)
• Етническа принадлежност
• Стесняване на каротидните или гръбначните артерии

Коригиращи фактори: фактори, върху които човек може да повлияе

• Хипертония
• Диабет
• Предсърдно мъждене
• пушене
• Хиперхолестеролемия
• Фактори за образуване на тромби
• Прекомерна консумация на алкохол
• Прекомерен прием на сол

Най-важните „рискови фактори“: честотата на възникване на фактора при пациенти с признаци на CI

• Тенденцията за повишаване на кръвното налягане 50 - 75%
• Сърдечни заболявания 35 - 40%
• Нарушения на липидния метаболизъм 40 - 45%
• Злоупотреба с алкохол и тютюнопушене 10 - 20%
• Увеличен прием на сол 25 - 30%
• Класификация на наднорменото тегло

Инсултите са разделени на 2 големи групи: исхемични и хеморагични. В зависимост от етиологията, първата може да бъде кардиоемболична (запушването се причинява от тромб, образуван в сърцето), атеротромботично (запушването се причинява от елементи на атеросклеротична плака) и хемодинамично (причинено от съдов спазъм). Освен това се изолира лакунарен мозъчен инфаркт, причинен от запушване на церебрална артерия с малък калибър и малък удар с пълна регресия на неврологичните симптоми, възникнали в периода до 21 дни от момента на съдовия инцидент..

Хеморагичният инсулт се класифицира в паренхимен кръвоизлив (кървене в веществото на мозъка), субарахноиден кръвоизлив (кървене в субарахноидното пространство на церебралните мембрани), кръвоизлив в вентрикулите на мозъка и смесен (паренхимно-камерна, субарахноидално-паренхимен). Най-тежко протича хеморагичен удар с пробив на кръв в вентрикулите.

По време на инсулт се разграничават няколко етапа:

• най-острият период (първите 3-5 дни),
• остър период (първи месец),
• период на възстановяване: ранен - ​​до 6 месеца. и късно - от 6 до 24 месеца.

Неврологични симптоми, които не се регресират в рамките на 24 месеца. от началото на удара са остатъчни (персистиращи). Ако симптомите на инсулт напълно изчезнат в рамките на период до 24 часа след началото на неговите клинични прояви, тогава не говорим за инсулт, а за преходно нарушение на церебралната циркулация (преходна исхемична атака или хипертонична церебрална криза).

ONMK са разделени на основни типове:

1. Преходно нарушение на церебралната циркулация (преходна исхемична атака, TIA).
2. Ход, който е разделен на основни типове:

• Исхемичен инсулт (мозъчен инфаркт).
• Хеморагичен инсулт (интракраниален кръвоизлив), който включва: интрацеребрален (паренхимен) кръвоизлив и спонтанен (нетравматичен) субарахноиден, субдурален и екстрадурален кръвоизлив..

1. Инсулт не е посочен като кръвоизлив или инфаркт.
2. Поради особеностите на заболяването понякога се отделя не гнойна тромбоза на вътречерепната венозна система (синусова тромбоза) като отделен тип инсулт.
3. Също така у нас острата хипертонична енцефалопатия се обозначава като остър мозъчносъдов инцидент..

Терминът "исхемичен инсулт" е еквивалентен по съдържание на термина "инсулт по исхемичен тип", а терминът "хеморагичен инсулт" на термина "инсулт от хеморагичен тип".

• G45 Преходни преходни церебрални исхемични атаки (атаки) и свързани с тях синдроми
• G46 * Съдови церебрални синдроми при мозъчно-съдови заболявания (I60 - I67 +)
• 8 * Други съдови синдроми на мозъка при мозъчно-съдови заболявания (I60 - I67 +)
• Код на позиция 160 Субарахноиден кръвоизлив.
• Категорен код 161 Интрацеребрален кръвоизлив.
• Категорен код 162 Други вътречерепни кръвоизливи.
• Категорен код 163 Инфаркт на мозъка
• Категорен код 164 Инсулт не е посочен като мозъчен инфаркт или кръвоизлив.

Симптоми на ACMC

Зависи както от формата на патологичния процес, така и от локализацията на разстройството.

Признаци на преходна исхемична атака

Общите признаци на ACVA от преходен, преходен характер са представени от класическите прояви на инсулт, но се различават в редица точки:

• Незначителна по продължителност. Състоянието трае от няколко минути до няколко часа.
• Пълна спонтанна регресия на симптомите. Няма медицинска намеса.
• Липса на постоянен неврологичен дефицит след. Лицето се връща в "начална позиция" същото като преди.

Самият удар е много по-опасен, защото всичко е точно обратното. Симптомите на остри нарушения на церебралната циркулация се делят на общи и фокусни.

Чести симптоми на инсулт

Първите са представени от неспецифични прояви:

• Главоболие. Силни, непоносими. Локализиран в тилната област, короната на главата, слепоочията, той може да покрие целия череп, дифузно се разпространява и дава в очите, шията.
• Vertigo. Невъзможност за навигация Светът буквално обикаля, невъзможно е дори да ходим нормално. Често човек заема принудително легнало положение.
• Гадене, повръщане. Краткосрочни симптоми. Неразривно рефлекторно изпразване на стомаха почти никога не се случва. След акта няма облекчение, защото се задейства фалшив защитен механизъм.
• Слабост, летаргия, сънливост. Астенични моменти.

Фокални знаци

По-конкретни и информативни. Възможно е да бъдат засегнати множество области на мозъка.

Челен лоб

Отговорен за знанията. Творчество, мислене, поведение, тук всичко е локализирано.

Типичните симптоми включват:

• Ярко понижение на интелигентността, летаргия и спад в производителността на мисленето.
• Глупост, неподходящи емоционални реакции. Поведенческите разстройства може да не се забележат в първия момент, тъй като пациентът не е в състояние да покаже лични качества. Той е апатичен, предимно лъже и мълчи.
• Регресия. Индуцирана детска възраст. Пълен инфантилизъм. Отново се отнася до поведенческо разстройство.
• Епилептични припадъци. Heavy. Тонично-клонични. Те могат да се повторят няколко пъти, като се развиват не в атака, а в състояние (дълъг курс на пароксизми непрекъснато или един след друг в продължение на 30 минути или повече).
• Парализа на мускулите на противоположната локализация на лезията отстрани.
• Афазия. Невъзможност да се говори артикулирано.

Париетален лоб

Отговаря за интелектуалната дейност (отчасти), обработката на тактилна информация (сензорна съставка на човешката дейност), също възприемането на миризми.

• Невъзможност за четене, писане, изпълнение на най-простите аритметични операции.
• Физически халюцинации. На човек му се струва, че някой го докосва, нещо се движи под кожата.
• Може би липсата на цялостно възприемане на собственото тяло.
• Възниква агнозия, невъзможността да се разпознае предмет, дори най-простият, известен на всички, на допир със затворени очи.
• Съществуват сложни сложни халюцинации от типа на замъгляване на съзнанието.

Временни лобове

Отговаря за слуховия анализ, паметта, вербалните възможности.

• Глухота или загуба на слуха.
• Невъзможност за разбиране на речта на родния език.
• Липса на реч, телеграфски тип процес. Пациентът се изразява в резки думи с формалната безопасност на логиката.
• Епилептични припадъци. Този път те рядко се превръщат в пълноправен статус с непрекъснат дълъг ход на епизода. Останалата част от клиниката отговаря на идеите на хората за подобно състояние (припадък).
• Нарушаване на паметта. Антероградна, ретроградна. Глобална и частична амнезия.

Окципитален лоб

Отговаря за визуалния анализ. Оттук и съответните симптоми: най-простите халюцинации като светещи точки и геометрични фигури, загуба на зоните на видимост, слепота (временни) и други моменти.

Лимбична система и мозъчен мозък

С поражението му няма обоняние. На фона на разрушаването на екстрапирамидни структури (мозъчен мозък), невъзможност за навигация в пространството, мускулна слабост, няма нормална координация на движенията, провокира се нистагъм (бързо спонтанно движение на очните ябълки наляво и надясно).

Когато мозъчният ствол участва в патологичния процес, са възможни катастрофални последици: нарушения в сърдечния ритъм и дишането до спиране на едно или друго, критични скокове на телесната температура. Дори на фона на преходна атака.

Няма фундаментална разлика между отделните форми на разстройството..

Отклонението по исхемичен тип протича малко по-лесно, тъй като няма допълнителен отрицателен фактор. А именно кръвен съсирек, хематом, който компресира тъкан.

Хеморагичната лезия е по-смъртоносна, за сравнение съотношението на смъртните случаи при първата и втората форма на инсулт е 20 срещу 43% при малкия фокален тип и 70/98% на фона на широко разрушаване на нервните тъкани.

Диагностика

Когато трябва да подозирате инсулт:

• Ако пациентът развие внезапна слабост или загуба на усещане в лицето, ръката или крака, особено ако е от едната страна на тялото.
• За внезапно зрително увреждане или слепота в едното или в двете очи.
• Когато развиете затруднения в говоренето или разбирането на думи и прости изречения.
• Ако внезапно развиете виене на свят, загуба на равновесие или лоша координация на движенията, особено когато се комбинират с други симптоми като нарушена реч, двойно зрение, изтръпване или слабост.
• Когато пациентът внезапно развие депресия на съзнанието до кома с отслабване или отсъствие на движения в ръката и крака от едната страна на тялото.
• Ако развиете внезапно, необяснимо, интензивно главоболие.

Най-често остро развитите фокални неврологични симптоми се причиняват от мозъчно-съдов патологичен процес. Допълнителните прегледи позволяват да се потвърди диагнозата и да се проведе диференциална диагностика на типовете ACVA.

Надеждна диагноза на инсулт е възможна чрез невровизуални методи - КТ или ЯМР на мозъка. По принцип в Русия оборудването на болниците с невровизуално оборудване е изключително ниско, а делът на съвременните устройства не е висок..

• Потвърдете диагнозата инсулт.
• За разграничаване на исхемичен и хеморагичен тип инсулт, както и патогенетични подтипове на исхемичен инсулт за започване на специфична патогенетична терапия на 3-6 часа от началото на инсулта ("терапевтичен прозорец").
• Определете индикациите за тромболиза на лекарството през първите 1-6 часа от началото на инсулта.
• Определете засегнатия съдов басейн, размера и локализацията на фокуса на мозъчното увреждане, тежестта на мозъчния оток, наличието на кръв в вентрикулите, тежестта на изместването на медианните структури на мозъка и дислокационните синдроми.

• История и неврологично изследване. Наличието на рискови фактори за инсулт при пациента (артериална хипертония, старост, тютюнопушене, хиперхолестеролемия, наднормено тегло) е допълнителен аргумент в полза на диагнозата инсулт, а отсъствието им кара човек да мисли за не-мозъчносъдовия характер на процеса.
• Клиничното неврологично изследване на пациент с инсулт има за цел да диференцира естеството на инсулта въз основа на идентифицираните симптоми, да определи артериалния пул и локализацията на лезията в мозъка, а също така да предложи и патогенетичния подтип на исхемичния инсулт.
• Невровизуално изобразяване (КТ, ЯМР): компютърната томография (КТ) и магнитен резонанс (ЯМР) на мозъка са високонадеждни методи за диагностициране на инсулти. Те се извършват за разграничаване на инсулт с други заболявания (предимно обемни процеси), диференциране на исхемичния и хеморагичен характер на инсулт (инфаркт и мозъчен кръвоизлив), изясняване на размера, локализация на инсулт, развитие на хеморагична трансформация, натрупване на кръв в субарахноидното пространство, откриване на кръвоизлив в вентрикулите мозък, тежест на оток, дислокация на мозъка, за идентифициране на оклузии и стенози на екстра- и вътречерепни мозъчни артерии, за идентифициране на аневризми и субарахноидни кръвоизливи, за диагностициране на специфични артериопатии, като артериална дисекция, фибромускулна дисплазия, микотични аневризми, артерит на артерит и артерит синуси, вътреартериална тромболиза и механично прибиране на съсиреци.
• Echoencephaloscopy. EchoES в първите часове от началото на инсулт до развитието на мозъчен оток или дислокационни синдроми обикновено не е информативен. Независимо от това, в острия период могат да се открият признаци на изместване на медианните структури на мозъка в рамките на обемна формация в тумор, кръвоизлив в тумор, масивен кръвоизлив в мозъка, мозъчен абсцес, субдурален хематом. По принцип информационното съдържание на метода е много ниско..
• Преглед на цереброспиналната течност. Изследването на цереброспиналната течност чрез лумбална пункция при удар се извършва при липса на възможност за КТ или ЯМР, за да се изключи мозъчен кръвоизлив, субарахноиден кръвоизлив, менингит. Изпълнението му е възможно с изключване на обемно образуване на мозъка, което в рутинни условия осигурява ехоенцефалоскопия, което обаче не изключва напълно посоченото състояние. Обикновено не повече от 3 ml цереброспинална течност се отстранява внимателно, като дорникът не е изваден от иглата за пункция. Цереброспиналната течност при исхемични инсулти обикновено е нормална или умерена лимфоцитоза и не може да се открие рязко увеличение на съдържанието на протеин в нея. С мозъчен кръвоизлив или SAH е възможно да се открие примес на кръв в цереброспиналната течност. Възможно е също така да се определят възпалителните промени при менингит.
• Ултразвуково изследване на мозъчните съдове. Доплеров ултразвук на екстракраниалната (съдовете на шията) и вътречерепните артерии разкрива намаление или спиране на кръвния поток, степента на стеноза или запушване на засегнатата артерия, наличието на колатерална циркулация, ангиоспазъм, фистули и ангиоми, артерит и спиране на мозъчната циркулация при мозъчна смърт, а също така ви позволява да наблюдавате движението на ембола... Не е много информативен за откриване или изключване на аневризми и заболявания на вените и синусите на мозъка. Дуплексната сонография ви позволява да определите наличието на атеросклеротична плака, нейното състояние, степента на запушване и състоянието на повърхността на плаката и стената на съда.
• Церебрална ангиография. Спешната церебрална ангиография се извършва по правило, когато е необходимо да се вземе решение относно лекарствената тромболиза. Ако е технически възможно, MRI или CT ангиография се предпочита като по-малко инвазивни техники. Спешната ангиография обикновено се прави за диагностициране на артериална аневризма при субарахноиден кръвоизлив.
• Ехокардиография. Ехокардиографията е показана при диагностицирането на кардиоемболичен инсулт, ако анамнезата и физикалният преглед показват възможността за сърдечно заболяване или ако клиничните симптоми, находките от КТ или ЯМР предполагат кардиогенна емболия.
• Проучване на хемореологичните свойства на кръвта. Изследването на такива кръвни параметри като хематокрит, вискозитет, протромбиново време, серумна осмоларност, ниво на фибриноген, агрегация на тромбоцитите и еритроцитите, тяхната деформация и др. Се извършва както за изключване на реологичния подтип на исхемичния инсулт, така и за адекватен контрол по време на антитромбоцитна, фибринолитична терапия и др. реперфузия чрез хемодилюция.

Първа помощ

Оказва се веднага, на предмедицинския етап. Основното нещо е да се обадите на линейка.

Тогава алгоритъмът е следният:

• Успокой се и успокой пациента. Суетата няма да доведе до нищо добро.
• Поставете жертвата на гърба си в полуседнало положение, така че главата и тялото да са леко повдигнати. Ролка, направена от скрап материали или няколко възглавници, ще свърши работа.
• Осигурете чист въздух. Отворете прозореца, прозореца. Това е важно, защото е необходимо да се коригира хипоксията (кислороден глад), която неизбежно се проявява при удар и дори преходна исхемична атака..
• Разхлабете яка и свалете бижута по тялото. Ако има такива.
• Внимателно следете състоянието на пациента. Преценете сърдечната честота (по пулса върху каротидната артерия), нивото на налягане, броя на вдишванията в минута.
• Ако сте в безсъзнание, обърнете главата настрани, за да предотвратите задушаване с повръщане.
• Ако е необходимо, провеждайте реанимационни мерки: сърдечен масаж (дланта от другата страна, двете в средата на гръдната кост, направете 80-100 енергични и ритмични преминавания, изтласквайки областта с 5-6 см, докато не се възстанови дейността на сърцето).

Изкуственото дишане се извършва само с умение, на всеки 10-20 масажни движения. При липса на такъв е загуба на време. В никакъв случай не трябва да слагате главата си под нивото на торса, давате лекарства, давате възможност на пациента да се движи, особено да ходи, да се къпе, да се къпе, да се храни и да пие много.

Характеристики на лечението

Оптималният срок за хоспитализация и започване на терапия са първите 3 часа от началото на клиничните прояви. Лечението в най-острия период се провежда в отделенията за интензивно лечение на специализирани неврологични отделения, след което пациентът се превежда в отделението за ранна рехабилитация. Преди установяване на типа инсулт се провежда основна недиференцирана терапия, след поставяне на точна диагноза - специализирано лечение и след това дългосрочна рехабилитация.

Недиференцираното лечение на инсулт включва корекция на дихателната функция с пулсоксиметричен мониторинг, нормализиране на кръвното налягане и сърдечната активност с ежедневно наблюдение на ЕКГ и кръвно налягане (заедно с кардиолог), регулиране на хомеостатичните параметри (електролити и рН на кръвта, нива на глюкоза), борба с мозъчния оток (осмодиуретици, кортикостероиди и др. хипервентилация, барбитуратна кома, церебрална хипотермия, декомпресивна краниотомия, външно камерно оттичане).

Успоредно с това се провежда симптоматична терапия, която може да се състои от хипотермични средства (Парацетамол, Напроксен, Диклофенак), антиконвулсанти (Диазепам, Лоразепам, Валпроат, Тиопентал натрий, Хексенал), антиеметични лекарства (Метоклопрамид, Перфеназин). С психомоторна възбуда са показани магнезиев сулфат, халоперидол, барбитурати. Основната терапия на инсулт включва също невропротективна терапия (Тиотриазолин, Пирацетам, Холин алфосцерат, Глицин) и предотвратяване на усложнения: аспирационна пневмония, респираторен дистрес синдром, язви на налягане, уроинфекция (цистит, пиелонефрит), ПЕ, тромбофлебит.

Диференцираното лечение на инсулт е в съответствие с неговите патогенетични механизми. При исхемичния инсулт основното е ранното възстановяване на притока на кръв в исхемичната зона. За тази цел се използват медицинска и вътреартериална тромболиза, използваща тъканен плазминогенен активатор (rt-PA), механична тромболитична терапия (ултразвуково унищожаване на тромби, аспирация на тромб под томографски контрол). С доказан генезис на кардиоемболичен инсулт се провежда антикоагулантна терапия с хепарин или надропарин. Ако тромболизата не е показана или не може да бъде проведена, тогава се предписват антитромбоцитни лекарства (Ацетилсалицилова киселина). Успоредно с това се използват вазоактивни средства (Винпоцетин, Ницерголин).

Приоритетът при лечението на хеморагичен инсулт е спирането на кървенето. Хемостатичното лечение може да се проведе с калциеви препарати, Vikasol, Aminocapronova to-that, Etamzilat, Aprotinin. Заедно с неврохирург се взема решение за целесъобразността на хирургичното лечение. Изборът на хирургическа тактика зависи от местоположението и размера на хематома, както и от състоянието на пациента. Възможност за стереотактична аспирация на хематома или отвореното му отстраняване чрез краниотомия.

Рехабилитацията се провежда с помощта на редовни курсове на ноотропна терапия (ницерголин, пиритинол, пирацетам, гинко билоба и др.), ЛФК и механотерапия, рефлексология, електромиостимулация, масаж, физиотерапия. Често пациентите трябва да си възвърнат двигателните умения и да се научат на самообслужване. При необходимост психокорекцията се извършва от специалисти в областта на психиатрията и психолозите. Корекцията на говорните нарушения се извършва от логопед.

Възможни усложнения

Последиците от инсулт са очевидни - смъртта на пациента или тежка инвалидност на фона на неврологичен дефицит. Оттук и други варианти: пролежни пролести при дълготрайно обездвижени пациенти, застойна пневмония, мускулна атрофия, отравяне на кръвта и други.

прогноза

С преходна исхемична атака - положителна. Но има риск от развитие на некроза в бъдеще (около 40-60% и тя става все по-голяма с всяка година).

Исхемичният инсулт от малък фокален тип провокира смърт в 20% от ситуациите или по-малко. С участието на голяма площ, смъртността е 60-70%. Кръвоизливът с малко количество разрушена тъкан отнема живота на пациентите в 40% от ситуациите и т.н. В противен случай - вече 95%.

Предотвратяване

Първична профилактика на инсулт - мерки, насочени към предотвратяване развитието на нарушения на мозъчното кръвообращение. Пациентът получава следните препоръки от лекаря:

1. Водене на здравословен начин на живот. Пациентът трябва да се откаже от лошите навици (тютюнопушене, алкохол), да спазва активен двигателен режим и да не наддава наднормено тегло. Препоръчват се физически упражнения, ходене по 30 минути 2-3 пъти седмично. Размерът на талията за мъже не трябва да надвишава 102 см, за жените 88 см (превишаването на тези показатели увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания).
2. Диета. Здравословната балансирана диета ще помогне да се избегнат хипертония и съдови запушвания. Средиземноморската диета се счита за най-здравословна.
3. Контрол на нивата на холестерола в кръвта. С повишаване на нивата на холестерола и висок риск от сърдечно-съдови заболявания се предписва понижаваща липидите терапия.
4. Антихипертензивна терапия. Лечението е насочено към намаляване на високото кръвно налягане. Необходимото лекарство се избира от лекаря. Лекарствената терапия с високо кръвно налягане е дългосрочен процес, който постоянно се коригира от специалист. Категорично е невъзможно да се правят почивки, „ваканции“ в лечението, като се акцентира върху добро здраве, което е изпълнено с рязко покачване на кръвното налягане и развитие на инсулт.
5. Билкови препарати. Не забравяйте да комбинирате домашното лечение с традиционни методи, постоянно наблюдение и консултации с терапевт..
6. Без стрес. Поддържайте равномерно, спокойно, позитивно настроение.

Първичната профилактика на инсулт не е въпрос на един ден. Следете здравето си постоянно. Контролирайте нивото на захарта, холестерола в кръвта, кръвното налягане, подложите се на диспансерни прегледи. Колкото по-възрастен е човекът, толкова по-внимателен към здравето. Можете да проверите риска от сърдечно-съдови заболявания, като използвате специални везни с личния си лекар.

Профилактика на вторичен инсулт - мерки, насочени към предотвратяване на развитието на втори инсулт. Повтарящите се удари обикновено са по-тежки и са свързани с по-голяма смъртност и инвалидност. Пациентите, които вече са претърпели остър мозъчно-съдов инцидент, се нуждаят от помощта на своите близки и редовни прегледи от специалисти от различни профили.

Не всеки успява да води активен начин на живот при пациенти след инсулт, но е необходимо да се поддържа осъществима физическа активност. Тук е необходима помощта на роднини и приятели. Масажи, упражнения терапия, постепенно увеличаване на физическата активност - това е, което човек трябва да осигури след инсулт. Ако подходите към терапията комплексно, пациентът ще може сам да си служи - да се храни, да ходи до тоалетната, да ходи.

1. Предписване на антитромботични лекарства. Това е важно за предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци. Лекарят предписва на пациента антитромбоцитни средства и косвени антикоагуланти (Аспирин, Дипиридамол, Тиклопидин, Клопидогрел). Лекарствата имат много противопоказания и затова се избират от специалист индивидуално.
2. Предписване на антихипертензивни лекарства. Важно е да поддържате нивото на кръвното налягане под контрол дори сега, тъй като дори и най-малките скокове в него могат да доведат до необратими последици. Използват се същите лекарства, както при първичната профилактика.
3. Хирургично лечение (каротидна ендартеректомия, стентиране). Това е вторична профилактика на инсулт, която има за цел да премахне стеснена или разрушена вътрешна стена на каротидната артерия. Ако операцията е успешна, кръвотокът в тази област ще бъде възстановен. Той е сравнително безопасен и има дълготраен ефект - пациентът става много по-добър.

По-нататъшното здравословно състояние на пациента ще зависи от това колко лесно преминава периода след инсулт..